Дивизионните структури са структури, организирани съгласно принципа на разделяне на големи независими подразделения с прехвърляне на функции на оперативно управление и отговорност за рентабилността към тях. От структурите от йерархичен тип най-много се считат дивизионните
продуктивен.
Разделени структури на фирменото управление
Във връзка с разширяването на профила или увеличаването на компанията, усложняването на технологичните процеси в предприятието, за мениджъра става по-трудно да взема оперативни решения в определени области. Това е причината за появата на дивизионни структури, където ръководителите на отдели и топ мениджърите, които са пряко свързани с производството, заемат важно място в управлението на компанията.
На тях са делегирани значителен брой правомощия, като им се дава независимост при вземането на решения, свързани с разработването, производството и продажбата на продукти, както и отговорността за реализиране на печалба. Стратегията за развитие на компанията, финансовата политика, инвестиционните въпроси остават на висшия мениджмънт на компанията.
Критерии за структуриране
Многодивизионната организация е типична за предприятия, където различни връзки са отговорни за пускането на продукта и пускането на пазара. Потребителската специализация се фокусира върху определени групи потребители, докато регионалната специализация се фокусира върху обслужваните територии. Пазарната структура се използва от компании с широка гама от продукти и множество пазари или групи потребители.
Глобалната продуктова структура произвежда голям брой продуктови групи и ги продава на различни региони. Глобалната регионална структура разделя икономическите обекти според регионалните характеристики, а също така помага за решаването на проблеми, свързани с регионалното законодателство, митниците и нуждите на населението на региона.
Предимства на дивизионната структура
Дивизионната структура е в състояние да управлява диверсифицирани компании, географски отдалечени подразделения. Има гъвкавост и бърза реакция при всякакви промени в компанията, взема бързи решения по производствените въпроси на подразделението. С нарастването на независимостта на структурата се увеличават нейната активност, ефективност на работа, качество и печалба. Установена е силна връзка между производството и потребителите.
Недостатъци на дивизионната структура
Необходимо е да се създаде голяма вертикала на управление, което изисква допълнителни разходи за поддържане на управленската структура. Поради отдалечеността има разединение на структурата и недостатъчно взаимодействие на структурите при решаване на проблеми в свързани подразделения. Отдалечеността на висшето ръководство на организацията от определени области на дейност е друг недостатък.
