Лизингът е специален случай на лизингови отношения и за него, както и за лизинг, се прилагат общите правила за договора за лизинг, установени от Гражданския кодекс на Руската федерация. Но има разлики между тези два вида финансови инструменти, всеки от тях има своя правна основа, която регулира както лизинговите, така и лизинговите отношения.
Какво е лизинг
Всъщност лизингът е лизинг с право на последващо изкупуване на наетия имот, той е уреден с клауза 1 на чл. 28 от Федералния закон от 29 октомври 1998 г. № 164-FZ "За финансов лизинг", но обратно изкупуване на наетото имущество е възможно и при обикновен лизинг (член 624 от Гражданския кодекс на Руската федерация). Съгласно чл. 2 ФЗ №164, лизингът се отнася до инвестиционни дейности. Днес при лизинг, финансов лизинг юридическо или физическо лице може да организира оборудване, специално оборудване и дори недвижими имоти.
Следва да се отбележи, че както при наема, условието за прехвърляне на собствеността върху имота на лизингополучателя не е задължително. Основното задължение на лизингополучателя е да прехвърли на лизингодателя само амортизационните отчисления за пълното възстановяване на имота, а не плащането за използването му. И наемът, и лизингът са изгодни за доставчика на имота.
Разлики между лизинг и наем
Лизингът ще се различава от лизинга, на първо място, от факта, че лизингополучателят няма право на собственост върху използваните материални активи, съответно той няма задълженията на собственика по отношение на наетия имот. Докато лизингополучателят има тези задължения и той носи пълната отговорност за повредата или унищожаването на имуществото, а също така е длъжен да го възстанови в случай на повреда. Но крайният собственик на наетия актив, включително финансов, е почти винаги лизингодателят и лизингодателят.
Договорът за лизинг определя условията за погасяване, докато лизингополучателят заплаща не фиксирана сума за правото на ползване, а сумата на отчисленията за амортизация.
Освен това само нов имот се дава под наем и в този случай не две, както в случая на лизинг, стават страни по сделката, а три лица: продавачът на имота, лизингодателят и лизингополучателят, свързани с две договори. Договорът за покупко-продажба се сключва между продавача и лизингодателя, а договорът за лизинг (финансов лизинг) се сключва между лизингодателя и лизингополучателя.
След изтичане на финансовия лизинг правото на собственост преминава към лизингополучателя. Покупната му цена е договорната цена.
В този случай по правило лизингополучателят намира продавача и договаря с него всички условия на предстоящата сделка за покупко-продажба: неговата цена, условия и място на доставка, но той не влиза в договорни отношения с продавачът на материални ценности. Условията за изплащане са посочени в договора за наем. Договорът за лизинг се сключва за 1-2 години, договорът за лизинг може да бъде сключен за 5 или повече години.
