Концепцията за кривата на безразличие е въведена от Франсис Еджуърт и Уилфредо Парето. Кривата на безразличие е набор от комбинации от две стоки, полезността на които е еднакво равна за икономическия субект и една стока няма предпочитание пред другата.
Инструкции
Етап 1
Започнете с нанасяне на координатна ос. От страните X и Y маркирайте съответно количествата X (Qx) и Y (Qy). X и Y в този случай означават всеки набор от стоки.
Стъпка 2
Наборът от криви на безразличие, които характеризират сноповете стоки за един потребител, представлява карта на безразличието. Картата на безразличието представлява различни нива на полезност, които задоволяват нуждите на един конкретен човек, като се дават една двойка стоки. Колкото по-далеч от координатните оси се намира кривата на безразличието на картата, толкова по-пълно се задоволяват нуждите на потребителя с помощта на даден набор от предимства.
Стъпка 3
На кривата на безразличие е лесно да се намери секция във всяка точка, от която е възможно ефективното заместване на една помощна програма с друга. Този сегмент (в случая AB) се нарича зона на заместване (заместване). Взаимната подмяна на стоки ще се случи само на сегмента AB. Най-ниската стойност на продукт X е в точка X1, а продукт Y е на Y1. Тези стойности са минимални, но потреблението им е необходимо дори в такова количество, тъй като е невъзможно да се замени напълно една стока с друга, независимо колко друга стока се предлага. Тук ограничителният праг на заместване е такава стойност на една стока, при която не се изисква наличието на друга еквивалентна стока. По този начин пределната норма на заместване е съотношението на количеството на добрия X, от който потребителят може напълно да откаже, към избора на единицата на доброто Y и обратно.
Стъпка 4
При определяне на пределната норма на заместване трябва да се вземе предвид като отрицателна стойност. Това е така, защото чрез увеличаване на потреблението на едно благо, съответно се намалява потреблението на друго.
