Данъчното счетоводство е система за събиране и обобщаване на информация от първични документи, която се използва от данъкоплатеца за определяне на данъчната основа. Данъчната счетоводна система се определя от организацията самостоятелно и е фиксирана в счетоводната политика.
Инструкции
Етап 1
Понятието "данъчно счетоводство" се появи в законодателството във връзка с въвеждането на глава 25 от Данъчния кодекс. Член 313 от Данъчния кодекс на Руската федерация гласи, че данъчното счетоводство трябва да се води в търговска организация, за да се изчисли данъкът върху дохода.
Стъпка 2
Обектите на данъчното счетоводство включват стопански операции, имущество и пасиви на организацията. Оценката на тези обекти определя размера на данъчната основа. За данъчни цели счетоводните позиции трябва да се отразяват в документите непрекъснато и в хронологичен ред.
Стъпка 3
Потвърждение на информацията, отразена в данъчното счетоводство са:
- изходни документи;
- данъчни регистри;
- изчисляване на данъчната основа.
Въз основа на данни от първични документи се попълват регистрите за данъчно счетоводство, които са аналитични документи. Регистрите могат да се разработват от данъкоплатеца самостоятелно и да се поддържат на хартиен или електронен носител. Въз основа на информацията, съдържаща се в регистрите, се изчислява данъчната основа. Съдържанието на регистрите представлява данъчна тайна, поради което, когато те се съхраняват в организация, е необходимо да се осигури защита срещу неоторизиран достъп.
Стъпка 4
Данъчното счетоводство може да се води въз основа на счетоводство или независимо от него. В първия случай има сближаване на данъци и счетоводство, при пълно съвпадение на данните, счетоводните регистри могат да бъдат признати като данъчни счетоводни регистри. Във втория случай се извършва паралелно счетоводство и обемът на счетоводната работа се увеличава.
Стъпка 5
Системата за данъчно счетоводство трябва да бъде документирана в счетоводната политика, която се одобрява със заповед на ръководителя на организацията. Изменения в счетоводната политика се правят, когато се променят счетоводните методи или условия на предприятието, както и когато се правят изменения в данъчното законодателство. Счетоводната политика за целите на данъчното счетоводство може да се състои от две части. В първата организационна част се установяват общите правила за водене на документацията, посочват се отговорните лица и се утвърждават процедурата и сроковете за обработка на документите. Втората методологическа част отразява конкретни методи за изчисляване на отделни данъци; за всеки елемент на данъчно облагане е препоръчително да се посочи връзка към конкретен член на Данъчния кодекс. Формите на данъчно-счетоводни регистри, разработени от организацията, могат да бъдат приложени към счетоводната политика.
