Линейно-функционалната структура на предприятието е специална система за управление. В тази система функциите на мениджърите могат да имат задължителен и препоръчителен характер. Такава схема за управление се основава на няколко принципа и има редица характеристики.
Принципи на линейна функционална структура
В структурата на предприятието винаги има генерален мениджър, под чийто надзор работят ръководителите на отдели. Те засягат служителите в съответствие с поставените цели. Висшето ръководство има само линейно въздействие върху служителите. Функционалните шефове имат технологично въздействие. Всеки изпълнител може да делегира част от работата си на подчинен служител. Така се изгражда връзката „шеф - подчинен“.
Предимства и недостатъци
Има доста предимства на тази схема за управление на предприятието. Първо, системата дава възможност да се направят мениджъри от специалисти, компетентни в своята област. На второ място, в случай на нестандартен инцидент, решението се взема и изпълнява незабавно. Трето, функционалните мениджъри бързо натрупват опит и професионализмът им нараства съответно. Четвърто, няма проблем с „намирането на крайността“, тъй като всеки служител носи лична отговорност за резултатите от своите дейности.
Не са толкова много недостатъците на линейно-функционалната структура на предприятието, но те са много значителни. Известен проблем е, че мениджърът и неговите непосредствени помощници са претоварени с работа, освен това е доста трудно да се координират действията на всички отдели. Линейно-функционалната структура за управление работи ефективно в големи производствени предприятия, където постоянно се произвеждат много хомогенни продукти. В този случай има значителни икономии от мащаба в производството.
Има обаче ситуации, при които подобна система може почти да унищожи компанията. Ако има силна конкуренция на пазара на продажби, размерът на предприятието нараства, въвеждат се някои технически иновации, гамата от продукти се разширява, външните и вътрешните връзки се усложняват - линейно-функционалната структура ще работи като спирачка. Поради голямата разединеност на подразделенията, трудността при координирането на техните функции и отговорности, такава схема на управление става инертна и губи способността да се адаптира към новите условия. Ефективността при вземане на управленски решения може да отпадне поради спорове относно приоритетите. В резултат на това взаимодействието между подразделенията на предприятието се влошава и комуникациите се удължават.
