Злато-валутният резерв, който се нарича още злато-валутен резерв, е така наречения буфер, администриран от Централната банка на страната или Министерството на финансите. Според изчисленията за 2012 г. общият обем на добитото злато в света е достигнал 174, 1 хиляда тона, а около 60% от това количество е произведено след 1950 г., а обемът на златните запаси на страните по света е 30 хиляди тона.
Инструкции
Етап 1
Изчисляването на такива резерви се администрира от Световния съвет по златото, който е основан през 1984 г. с цел да работи с водещите световни производители на злато и да стимулира неговите резерви. Специалистите на организацията отбелязват и интересна тенденция: 30 хиляди тона са много по-малко от 38 хиляди тона през 1965 година. Освен това в момента експертите прогнозират бъдещия растеж на златните и валутните резерви след кризата от 2008 г.
Стъпка 2
Основната цел на формирането на такива резерви е необходимостта да се осигури националната валута на държавата с еквивалентна стойност, която се изразява в злато. Те са и изпълняват ролята на така наречения антикризисен резерв, предназначен да стабилизира или коригира обменния курс на страната. Освен това златото е добро, защото за разлика от хартиените пари може да се използва по всяко време за плащане на държавни нужди, плащания и задължения. Логично е големите резерви от злато да осигурят на държавата по-голяма икономическа и политическа независимост.
Стъпка 3
Към началото на 2014 г. най-големите златни резерви се държат от правителството на САЩ. Тази държава вече е последвана от Германия и МВФ (Международния валутен фонд). Злато-валутният резерв на еврозоната към 1 януари 2014 г. достигна 10 787 хил. Тона, което придава на евро-валутата по-голяма стабилност. Следните държави от Европейския съюз, които не са част от еврозоната, имат своите златни резерви - Великобритания с 310,3 тона, Швеция със 125,7 тона, Румъния със 103,7 тона и Полша със 102,9 тона.
Стъпка 4
За разлика от Русия, в която злато-валутният резерв започва да се формира едва след реформите на Йегор Гайдар в началото на 90-те години на миналия век, в САЩ той получава основа дори в разгара на Голямата депресия. През 1933 г. парламентът на страната издава Указ No 6102, според който се извършва национализация на златото, когато юридически и физически лица са задължени да предадат метала на държавата на стабилна цена от 20,66 щатски долара за тройунция. След това, след края на златната колекция, официалната цена се покачи до 35 долара. В Германия формирането на златно-валутния резерв започва през 1951 г. и към 1968 г. размерът на резервите достига 4 хиляди тона злато.
Стъпка 5
Според резултатите от първото тримесечие на 2014 г. Руската федерация заема 6-то място в света по обем на официалните златни резерви в държавните резерви, когато запасите от метал в страната възлизат на 1, 104 хиляди тона. Освен това около две трети от руския резерв се съхранява в московското хранилище на Централната банка на Руската федерация.
