Въпреки сложността на счетоводството, общата данъчна система има редица предимства пред опростената: например, няма ограничения за размера на приходите и броя на служителите. Преди да преминете от опростена система към общ данъчен режим, е необходимо да приведете счетоводството в съответствие с новите правила и изисквания.
Инструкции
Етап 1
Изпратете известие до данъчната служба, че отказвате да използвате опростената данъчна система. Това трябва да стане не по-късно от 15 януари на годината, в която се планира да започне да се използва общата система. Уведомете предварително клиентите, че в близко бъдеще сумата на ДДС ще бъде добавена към цената на стоките, работата или услугите.
Стъпка 2
Формирайте данъчната основа за преходния период, ако планирате да използвате метода на начисляване при определяне на приходите и разходите. През месеца, в който се променя данъчният режим, е необходимо да се включат в дохода, отчетен при изчисляване на данъка върху доходите, вземанията на купувачите, формирани по време на прилагането на опростената данъчна система, и приходите от продажби, независимо дали е извършено плащането. Авансите, получени преди промяната в режима на данъчно облагане, следва да бъдат включени в данъчната основа за изчисляване на единния данък. Проверете дали след преминаването към OSNO те не се отчитат отново като доход.
Стъпка 3
Включете неплатените задължения към служители, доставчици, бюджета и други контрагенти в разходите за „преход“през месеца на данъчната промяна. Не забравяйте, че данъчната основа, определена за целите на изчисляването на единния данък, не може да бъде намалена със сумата на неплатените разходи, която се включва в разходите през месеца на преминаване към ОСНО, независимо от падежа на задълженията.
Стъпка 4
Възстановяване на счетоводните записи за предходни години. За формиране на салда по сметки в началото на отчетния период е необходимо също да се направи инвентаризация на финансовите задължения и имуществото. Не забравяйте за необходимостта да се спазва специална процедура при определяне на остатъчната стойност на нематериални активи и дълготрайни активи, които са създадени или придобити преди преминаването към опростената данъчна система.
