Акциите, които са обект на покупка и продажба, имат собствена стойност. Когато се описва стойността на дадена акция, се разграничават нейните действителни и номинални цени. Номиналната стойност е цената на акцията при първата емисия. Той е посочен върху самата акция и въз основа на него се изчисляват дивиденти.
Инструкции
Етап 1
Когато една акция навлезе на фондовия пазар, действителната й цена може да се различава от номиналната, както нагоре, така и надолу. Това може да бъде улеснено от различни фактори: пътят, който компанията е избрала да емитира акции (независимо, чрез кредитна институция), колко добре е известна компанията и други.
Стъпка 2
След първоначалното пласиране и изпълнение на сделка с акция, тя отива на вторичния пазар, където цената му ще зависи от очакванията на инвеститорите за дивиденти (от финансовото състояние на компанията, решението за размера на дивидентите, рисковете на компанията), както и пазарните ситуации (инфлация и банкови лихви, търсене и предлагане на пазара, ситуацията в икономиката като цяло).
Стъпка 3
Пазарната цена на акция се нарича нейната ставка. Има няколко метода за определянето му. Най-често срещаната е скъпа. Тя се основава на оценката на предприятието чрез неговите нетни активи, т.е. определя се стойността на активите минус пасиви, свързани с една акция. С други думи се изчисляват нетните активи на дружеството, които се разделят на броя на акциите в обращение.
Стъпка 4
Печелившият метод за определяне на пазарната стойност на акциите се основава на принципа, че настоящата стойност на собствеността се определя от бъдещите парични постъпления, изчислени към днешна дата. За изчисляване на стойността на акция се използва следната формула: PV = S / (1 + r) n, където PV е текущата стойност на акцията, S е стойността на акцията, планирана за бъдещето, r е лихвен процент по подобен финансов актив, n е броят на периодите (месец, година).
Стъпка 5
Сравнителният подход включва използването на три метода за определяне на пазарната стойност на акция. Методът на партньорската компания се основава на сравняване на резултатите на компанията с резултатите на други фирми, чиито акции се котират на пазара. Това отчита такива показатели като съотношението цена към приходи, облагаема печалба, паричен поток, балансова стойност.
Стъпка 6
Методът на транзакциите се фокусира върху цените на бизнеса или придобиването на контролен пакет като цяло. Методът на индустриалните коефициенти се основава на използването на съотношенията на цените и други параметри, специфични за индустрията, например, броя на хотелските легла, товароносимостта на превозните средства и т.н. Тези съотношения се определят въз основа на статистически наблюдения на връзката между цената на капитала на фирмата и производствените и финансовите показатели.