Държавата разполага с широк спектър от инструменти на паричната политика. Целта е да се промени количеството пари в обращение, за да се осигури ценова стабилност, да се нормализира ситуацията на пазара на труда и да се увеличи производството.
Инструкции
Етап 1
Целите на паричната политика могат да бъдат постигнати чрез използването на общи и селективни инструменти. В първия случай се извършва въздействието върху общия пазар на заемния капитал. Селективните инструменти регулират конкретни икономически сектори или големи участници на пазара. Основните общи инструменти са счетоводните политики, транзакциите на открития пазар и архивирането. Сред селективните може да се отдели контрол върху определени видове заеми, регулиране на рисковете и ликвидността, както и различни препоръки.
Стъпка 2
Кредитирането с дисконтов процент е свързано с една от функциите на Централната банка. Това предполага отпускане на заеми за търговски банки по дисконтовия процент (при издаване на заеми под формата на вексели) или по лихвата за рефинансиране (при други форми на кредитиране). Те обикновено са на ниво, по-ниско от лихвените проценти на краткосрочния капиталов пазар. Когато ставките за рефинансиране или лихвените проценти се покачват, търговските банки намаляват заемите. Това води до намаляване на обема на кредитирането на физически или юридически лица, както и до увеличаване на лихвените проценти по заемите. Този инструмент се нарича още политика на скъпите пари. Резултатът е намаляване на обема на паричното предлагане. Обратният ефект има политика на евтини пари, която се постига чрез намаляване на ключовите ставки.
Стъпка 3
Промени в обема на паричното предлагане в обращение от Централната банка могат да бъдат постигнати и чрез провеждане на операции на открития пазар. Именно този инструмент е ключов в развитите страни. Когато извършва операции на открития пазар, Централната банка купува и продава държавни ценни книжа (резервни активи). Продажбата води до намаляване на излишните резерви на търговските банки, както и до намаляване на възможностите за кредитиране. В резултат на това паричното предлагане намалява и цената на заемите нараства. При закупуване на ценни книжа, напротив, паричното предлагане расте и лихвеният процент по заемите пада.
Стъпка 4
Паричната политика се провежда и чрез промяна на обема на активите, които търговските банки трябва да поддържат в резервите на Централната банка. Всички банки държат само малка част от активите в брой, останалата част от средствата се обръщат в неликвидни активи (например заеми). Когато Централната банка промени ликвидността (тя обикновено се определя като процент от обема на депозитите), това се отразява на способността на банките да увеличават паричното предлагане. Централната банка използва този инструмент сравнително рядко.
Стъпка 5
Селективните инструменти могат да се използват от Централната банка за упражняване на контрол върху определени видове кредити. Например, като се посочи необходимостта от увеличаване на вземането на специални депозити с нарастването на кредитирането. Също така Централната банка упражнява контрол върху рисковете и ликвидността на банките. На фондовия пазар регулирането се извършва чрез установяване на законови маржове. Това се прави, за да не се причинят сериозни щети на икономиката с прекомерни спекулации. И накрая, Централната банка може да дава съвети на банките по отношение на техните политики. Например, за да се предотврати прекомерен растеж на необезпечения кредитен портфейл.
