Ликвидността на баланса отразява степента на покритие на пасивите на компанията с активи, чийто период на превръщане в пари съответства на падежа на пасивите. Необходимостта от оценка на ликвидността на баланса на предприятието възниква във връзка с определянето на неговата кредитоспособност, т.е. възможност за своевременно плащане на поетите задължения.
Инструкции
Етап 1
За да се определи ликвидността на баланса, групирайте активите. Най-ликвидните активи (А1) са сумите за всички парични средства, които могат да се използват за незабавно изплащане на задължения. Освен това група А1 включва краткосрочни финансови инвестиции. Бързо реализируемите активи (А2) са активи, които отнема известно време, за да се преобразуват в пари. Това включва вземания, за които се очакват плащания в рамките на 12 месеца, както и други текущи активи. Бавно търгувани активи (A3) - това е частта от активите, която включва материални запаси, вземания с падеж над 12 месеца, ДДС върху закупените стойности. Трудно продаваеми активи (А4) са активите на предприятието, които се използват дълго време и са трудни за продажба на пазара. Тази група включва раздел I на баланса "Нетекущи активи".
Стъпка 2
След това групирайте пасивите на баланса според степента на нарастване на падежа на задълженията. Най-спешните задължения (P1) са задължения, изплащане на дивиденти, заеми, които не са изплатени в срок. Краткосрочните пасиви (P2) са частта от пасивите, която включва краткосрочни заеми и заеми, които изтичат в срок от 12 месеца. Дългосрочните пасиви (P3) са дългосрочни пасиви от IV раздел на баланса. Постоянните задължения (P4) включват резултатите от раздел III "Капитал и резерви" и т. V от раздела на баланса "Провизии за бъдещи разходи" и "Отсрочени приходи".
Стъпка 3
За да определите ликвидността на баланса, сравнете сумите за всяка група активи и пасиви. Счетоводният баланс на предприятието се счита за абсолютно ликвиден, ако са изпълнени всички условия: А1> Р1; А2> Р2; A3> P3; A4
