Концепцията за вземания в повечето случаи се отнася за юридическо лице. Дефиницията на такова понятие обаче приема, че вземанията представляват част от оборотния капитал на компанията.
Вземания
Вземанията представляват сумата пари, която предприятието очаква да получи от своите контрагенти, т.е. партньори, клиенти или други, с които си взаимодейства. В този случай, разбира се, говорим за суми, за получаването на които има определени правни основания под формата на сключени договори или споразумения.
Сметките могат да се формират по различни начини. Например тя може да възникне в бизнес отношения между две търговски предприятия, които са дългосрочни партньори и следователно си имат доверие. Освен това, ако единият от тях е клиент на другия, тогава доставчикът може да предостави на клиента необходимите стоки с отложено плащане. Така за известно време ще има ситуация, когато стоките вече са доставени на клиента, но клиентът все още не е превел средствата като плащане за този продукт. В резултат на това дължимата сума, която трябва да бъде получена като плащане, ще представлява вземане.
Обикновено сметките се приписват на оборотния капитал на предприятието, тъй като обикновено компанията очаква, че в рамките на определено време ще получи тези пари и ще може да ги използва за собствени цели. Голям размер на вземанията обаче може да застраши нормалното функциониране на компанията: например, ако тя не може да извършва текущи плащания или да изплаща заеми, тъй като парите, които й се дължат, все още не са пристигнали в сметките на компанията от длъжниците.
Видове сметки
В съвременното счетоводство се разграничават няколко основни типа вземания, които счетоводителите на своя професионален жаргон често наричат просто „вземания“. Така че, ако договор или споразумение между организация и нейния длъжник предполага, че дългът трябва да бъде изплатен в рамките на 12 месеца, тогава такъв дълг се счита за краткосрочен. Ако срокът за погасяване на дълга надвишава 12 месеца, този дълг се класифицира като дългосрочен.
Освен това трябва да се има предвид, че вземането се счита за нормално през периода, предвиден в договора. Така например, ако условията на споразумението между доставчика и клиента предполагат, че дългът трябва да бъде изплатен в рамките на един месец от датата на доставката, през този месец доставчикът няма правно основание да предявява искове срещу клиента. След изтичането на този срок обаче вземането става просрочено и доставчикът има право да се обърне към съда, за да го събере.
