Има много начини, по които банките се опитват да се предпазят от проблемни заеми: проверка на доходи, място на работа, възраст на кредитополучателя, внимателно проучване на кредитната история и т.н. Какви обаче са тези проблемни заеми? И как заплашват длъжника и банката?
Проблемен заем е заем, който кредитополучателят не може да изплати. Такива кредитополучатели често теглят няколко кредита, без да вземат предвид собствените си финансови възможности и в резултат на това вече е проблематично за тях да изплатят задължения поне в част от дълговете, които са взели.
За банките този проблем е още по-сериозен. Първо, те губят печалбата, която са очаквали да получат от заема, в резултат на което трябва да изтеглят пари от резерви, за да изплащат депозити и т.н. На второ място, за да получат средствата, емитирани на кредитополучателя, банките трябва отново да инвестират пари: плащащите служители, които работят с длъжници, се харчат за мерки като съдебни спорове или запор върху имуществото на кредитополучателя. И всичко това отново изисква време.
И ако банката по някакъв начин все пак успее да принуди небрежния кредитополучател да плати заема, тя ще прехвърли почти всички разходи на длъжника. Но ако кредитополучателят не е в състояние да извършва редовни плащания, банката определено ще понесе загуби, които няма да може да компенсира по никакъв начин.
Ето защо банките се опитват не само да проверят предварително бъдещия кредитополучател, но и да действат възможно най-скоро, ако плащането по кредита не е получено своевременно. В този случай към длъжника се прилагат следните мерки (понякога е достатъчно забавяне от един ден):
- обаждания с напомняне за плащане;
- писма с изискване за спазване на условията на договора за заем;
- писма с напомняне за санкции за забавени плащания;
- предложение за предсрочно прекратяване на договора за заем с плащане на цялата сума от кредитополучателя наведнъж.
Заемът с просрочие от един ден обаче не е проблематичен. Той ще се счита за такъв само когато периодът на неплащане достигне 90 дни, през които длъжникът не е извършил нито едно плащане. Въпреки че това е само един от признаците, при които проблемният заем има няколко:
- забавяне на редовните плащания без обосновка;
- липса на финансови отчети от кредитополучателя или отказ за предоставянето им;
- продължително отсъствие на комуникация с кредитополучателя;
- промяна на посоката на дейност.
Банката решава този вид проблеми по няколко начина:
- Преразглеждане на договора за заем с цел промяна на лихвения процент и размера на редовното плащане. Или промяна на състоянието на дълга към текущ вместо просрочен (банките предприемат тази мярка, най-често когато искат да поддържат сътрудничество с кредитополучателя).
- Прекратяване на договор за заем, който е сключен въз основа на залог. И в същото време банката продава част от активите на длъжника, за да изплати заема, а самият кредитополучател прави това доброволно.
- Продажба на обезпечение. И в този случай всички отношения между кредитополучателя и банката се прекъсват, тъй като мярката е доста радикална.
А в случаите, когато длъжникът изобщо не реагира на исканията на банката и не осъществява контакт или дори се опитва да се скрие от задължения, дългът му се прехвърля на трети лица - колекторски агенции. Техните методи включват същото психологическо и социално въздействие върху кредитополучателя като банката, но колекционерите са много по-упорити и радикални. В резултат на това длъжникът по-често се отказва и се съгласява да изплати проблемния заем.
