Доларът отдавна е най-разпространената, добре позната и споменавана валута в света. В почти всяка държава можете, ако е необходимо, да платите със свежи зелени банкноти, знакът за долар се е превърнал в част от масовата култура и популярността му продължава да не намалява.
Всички отдавна са свикнали с факта, че валутата на една от страните започва да доминира на световния пазар, без да губи своята популярност в продължение на много десетилетия. Много страни официално използват щатски долари като своя единствена или допълваща валута. Парите с портрети на американски обществени и политически фигури могат да се плащат в различни страни. През деветдесетте години в Русия, която някога беше бастион в борбата срещу САЩ и тяхната валута, беше по-лесно да плащате за повече или по-големи покупки със стабилни долари, отколкото с рубли, които постоянно губят цена. Много компании, от голям бизнес до магазини за битова техника, са посочили цените в долари.
Към края на Втората световна война, през 1944 г., страните от Антихитлеристката коалиция се съгласиха да използват щатския долар като световна резервна валута. Това направи възможно стабилизирането на курсовете на други валути, благодарение на гъвкавото им обвързване с долара, благодарение на което обменните курсове не можеха да се колебаят с повече от 1 процент. Самият долар беше обвързан със златния стандарт, тъй като по това време САЩ притежаваха по-голямата част от световните златни резерви. Цената на тройунция злато беше определена на 35 долара за унция. За да стабилизират обменните курсове, правителствата на държавите трябваше да купуват или продават долари.
В чест на град Бретън Уудс, където беше подписано историческото споразумение, тази система за международни финанси бе наречена Бретън Уудс. Оказа се много успешно решение и доведе до бързия и стабилен растеж на световната икономика. В същото време системата от Бретън Уудс бързо доведе до доларизацията на икономиките на страните по света и в резултат на това преминаването им към частичен контрол от системата на Федералния резерв, а в САЩ - до ускорено разхищение на златния резерв.
От 1976 до 1978 г. системата от Бретън Уудс е заменена от ямайската, която премахва фиксацията на долара към златния стандарт, превръщайки златото в стока. В същото време валутите "се движеха свободно", т.е. техните курсове вече не бяха фиксирани към долара. Една от целите на отказването от системата на Бретън Уудс беше да се намали зависимостта от политиката на системата на Федералния резерв на САЩ, но на практика последиците бяха точно обратните. Сега Фед беше освободен от златния стандарт и можеше да практикува неограничени емисии. Развиващите се страни започнаха да плащат за достъп до американския пазар в долари, които въпреки липсата на златна гаранция си оставаха най-удобното платежно средство.
Американската икономика реализира огромни печалби, като плаща задължения за международни плащания в долари. Външният дълг на страната обаче продължи да расте с тревожни темпове. До края на 80-те години американската икономика можеше да пострада сериозно, но разпадането на Съветския съюз добави редица страни, които търгуват със САЩ и използват долара за източноевропейските, африканските и азиатските държави. В момента, въпреки присъствието на пазарите на такива големи играчи като Европейския съюз, Китай и Индия, светът все още използва щатския долар. В Европа еврото се конкурира с американската валута, но популярността на банкнотите с президенти не намалява.
