Финансовите отчети трябва да отразяват изцяло информация за финансовото състояние на предприятието и неговите икономически дейности. Капаните при изготвянето на финансовите отчети са проблемите за точността и надеждността на данните, както и въпросът за отчитането на спазването на международните стандарти.
Проблеми с финансовата отчетност
Основният проблем при изготвянето на финансовите отчети е възможността за грешки. Концепцията за грешка във финансовото отчитане се определя като предоставяне на неточна информация. Разграничават се следните видове грешки: математически, счетоводни, погрешно тълкуване на резултатите от дейността на предприятието, невнимателни грешки, грешки с цел измама. Най-проблемните и трудни за откриване са грешките поради неправилно тълкуване на икономическите дейности.
Във финансовата практика всички грешки се класифицират в следните групи:
- умишлени и неволни грешки;
- значителни и незначителни грешки;
- грешки от текущия период и грешки от предишни периоди.
Определени са методи за коригиране на грешки във финансовите отчети, има два от тях: методът на корекция - състои се в зачертаване на неверни данни и посочване на правилната информация до тях, предвижда подпис на коригиращото лице, посочващ датата на корекцията;
вторият метод „сторниране“се използва в случаите на въвеждане на грешна информация в държавната база данни и представлява изготвянето на счетоводен отчет, който посочва причините за грешката и описание на самата грешка с препратка към финансовите отчети, в които това е допусната грешка.
При коригиране на грешки във финансовите отчети се разграничават ретроспективни и перспективни методи за преизчисляване на данните. Ретроспективният метод означава коригиране на грешка при следващото отчитане след откриване на индикация за неверни данни. Обещаващ начин е да се анализира въздействието на грешката върху резултатите от отразяването на бъдещи периоди и съответната корекция в окончателните доклади.
Съответствие на финансовите отчети с международните стандарти
Във връзка с развитието на международните отношения и икономическата ефективност на взаимодействието между предприятия от различни страни, спешен проблем е да се приведе отчетността на даден икономически субект в съответствие с международните стандарти. За тази цел в счетоводната практика са разработени два метода за корекция на отчитането: метод на преобразуване и метод на паралелно счетоводство.
Методът за трансформиране на отчитането включва следните етапи:
- счетоводен анализ;
- прегрупиране на позиции от финансовия баланс и други данни в съответствие с нормите на международната система на финансовите отношения;
- изготвяне на списък с корекции в отчитането;
- изготвяне на изменени, трансформирани финансови отчети, които отговарят на нормите на международните системи за финансово счетоводство.
Паралелният счетоводен метод предполага едновременното използване на национални и международни стандарти за отчитане и отразяване на данни в две счетоводни системи. Паралелното отчитане се счита за по-трудоемко, но и по-точно от метода на преобразуване.
