На фона на нарастващата несигурност на световните финансови пазари, подхранвана както от геополитически, така и от търговски конфликти, държавите и инвеститорите традиционно търсят сигурност в златото.
През последните години някои страни започнаха или да репатрират злато от чужбина, или активно да купуват благородния метал. Миналата година германската централна банка (Bundesbank) възстанови 674 тона златни резерви, държани в Париж и Ню Йорк след Студената война. По-рано тази година турските медии съобщиха, че Анкара е върнала 220 тона злато от чужбина от САЩ през 2017 г. В същото време Унгарската национална банка обяви планове за репатриране на 100 000 унции (3 тона) злато от Лондон.
През последното десетилетие централните банки по света са се превърнали от продавачи на злато в купувачи на злато, като активността в официалния сектор е нараснала с 36% през 2017 г. до 366 тона спрямо предходната година. Търсенето през първото тримесечие на тази година нараства с 42% на годишна база, докато покупките възлизат на 116,5 тона.
Русия, която в момента се нарежда на пето място сред страните с най-големи златни запаси от почти 2000 тона, е най-големият купувач на благородния метал през последните шест години. През 2017 г. Централната банка на страната закупи 224 тона блокове, още 106 тона през първите шест месеца на тази година. Банката на Русия обяснява тази стратегия като част от диверсификацията на резервите на страната от щатския долар.
Съобщава се, че около две трети от националното злато се съхранява в хранилището на Централната банка в Москва, а останалото се съхранява в Санкт Петербург и Екатеринбург. Съобщава се, че руското злато се съхранява в кюлчета с тегло между 100 грама и 14 килограма.
Фокусът на нашата икономика върху натрупването на златни резерви датира от царската ера. По това време благородният метал се използва за набиране на националната валута. През 1894 г. златните запаси на Руската империя достигат 1400 тона и до 1914 г. са най-големите в света. В резултат на Първата световна война и последвалата Октомврийска революция беше необходимо да се изплащат заеми на чуждестранни банки. Повечето резерви от царската епоха са похарчени от болшевишкото правителство за храна и промишлено оборудване, а към 1928 г. в хазната остават само 150 тона.
По време на ерата на Сталин запасите от златни кюлчета в страната отново се покачват, тъй като Йосиф Висариона вярва, че благородният метал е един от ключовите стълбове за бързата индустриализация на икономиката. През този период златните запаси се увеличават до 2500 тона, но до октомври 1991 г. постепенно намаляват до едва 290 тона.
Руските златни мини се намират главно в околностите на Магадан. Благородният метал се добива също в Чукотка, Якутия, Иркутска и Амурска област, Забайкалския край, както и в Свердловска и Челябинска области и републиките Бурятия и Башкортостан.
Сред най-големите златодобивни компании в страната; Polyus Gold, една от 10-те най-големи компании за добив на злато в света по обем на производството, Toronto-Kinross Gold Corporation, както и руските миньори Polymetal International, UGC group и GV Gold.
