Европейският съюз обедини почти три дузини европейски държави, превръщайки се в уникален субект, който съчетава характеристиките на държава и международна организация. Една от задачите на това сдружение е формирането на обща икономическа зона, където ще циркулира единна европейска валута. Към днешна дата съставът на Европейския съюз не съвпада със състава на зоната, където се използва еврото.
Обичайно е еврозоната да се нарича група държави, приели единната европейска валута, наречена евро, като законно платежно средство на тяхна територия. Към януари 1999 г. имаше единадесет такива държави: Германия, Австрия, Франция, Белгия, Финландия, Италия, Ирландия, Португалия, Испания, Холандия и Люксембург. Малко по-късно еврозоната се разшири поради присъединяването към нея на Словения, Гърция, Малта, Словакия, Кипър и Естония.
Така наречената разширена еврозона включва няколко други държави, където се използва и единната европейска валута. И така, споразумения с Европейския съюз бяха сключени от Сан Марино, Ватикана и Монако. Без сключването на споразумение еврото се използва в селища в Андора, Черна гора и Косово.
Формирането на обща парична и икономическа политика в европейските страни се състоя на три етапа. Единната европейска валута се превърна в единственото легално платежно средство в еврозоната от март 2002 г. насам.
Въвеждането на обща парична единица се превърна в най-смелия икономически експеримент в последно време. Досега експертите спорят дали преходът към единна валута е бил целесъобразен. Все още не са решени въпросите за разпределението на ползите и възможните разходи от създаването на паричен съюз между отделни държави и сектори на икономиката. Най-вероятно резултатът от експеримента ще засегне не само Европа, но и много други държави, които поддържат икономически отношения с този регион.
Всяка държава от ЕС официално има пълното право да влезе в еврозоната. И все пак кандидатите за присъединяване към еврозоната трябва да отговарят на определени критерии, приложими към тяхната парична политика. На първо място, бюджетният дефицит на страната кандидатка трябва да бъде в рамките на 3% от БВП, а дългът на държавния сектор трябва да бъде близо до 60% от БВП.
Освен това държава, която желае да влезе в еврозоната, трябва да осигури стабилен валутен курс на своята валута спрямо европейската валута. Взема се предвид и степента на независимост на Централната банка на страната и равнището на съгласуваност на нейната финансова политика с политиката на страните от еврозоната.
При оценката на потенциалните нови членове на еврозоната Европейската централна банка и Европейската комисия вземат предвид резултатите от взаимната интеграция на пазарите, развитието на платежния баланс, разходите за труд и нивото на ценовите индекси. След като получи членство във валутния съюз, новата членка на еврозоната ще бъде задължена да изпълнява критериите за стабилност, определени за финансовия сектор.
При влизане в зоната на единната европейска валута новите членове на Съюза прехвърлят всички правомощия в областта на паричната и кредитната политика на Европейската централна банка, която сега решава въпроси, свързани с определянето на нивото на лихвените проценти и определянето на обема на банкноти.
За всеки нов член на ЕС присъединяването към еврозоната е естествена стъпка, водеща до пълна и всеобхватна интеграция на държавата в Европейския съюз.
