Бюджетният дефицит е превишение на разходната част на бюджета над приходната. При бюджетен дефицит държавата няма достатъчно средства за нормалното изпълнение на функциите си. В идеалния случай всяко бюджетно ниво трябва да бъде балансирано. Но има много фактори, които пречат на това да се случи.
Инструкции
Етап 1
Не забравяйте, че бюджетният дефицит може да бъде свързан не само с извънредни фактори, например с възникването на природни бедствия или войни, чиито разходи не могат да бъдат предвидени предварително, но и поради други причини. Дефицит може да възникне например в ситуация, когато е необходимо да се направят големи държавни инвестиции в развитието на икономиката, което отразява по-скоро растежа на брутния вътрешен продукт на страната, отколкото нейното кризисно състояние. Като цяло има няколко причини за бюджетния дефицит:
- намаляване на националния доход поради икономическата криза;
- намаляване на размера на акцизите, получени от бюджета;
- рязко увеличение на бюджетните разходи;
- непоследователна финансова политика на държавата.
Стъпка 2
Имайте предвид, че в страни с фиксирана сума пари в обращение има два основни начина за намаляване на бюджетния дефицит - издаване на държавни заеми и затягане на данъчния режим. В държави, където паричното предлагане не е постоянно, има и друг начин - емисията на пари. Този метод обаче е изпълнен с ускорени темпове на инфлация. В момента с подобна цел се създават резерви на търговски банки, които са концентрирани в Централната банка и могат да се използват за покриване на бюджетния дефицит.
Стъпка 3
Не забравяйте, че в съвременните условия има три основни подхода, използвани при решаването на проблема с бюджетния дефицит. Първият предполага, че бюджетът трябва да бъде балансиран ежегодно. Такава политика обаче ограничава възможностите на държавата, ако нейната дейност има антициклична, стабилизираща посока. Нека разгледаме един пример. В страната започна период на безработица, следователно доходите на населението намаляват, а оттам и данъчните плащания в бюджета. В тази ситуация държавата трябва да увеличи данъците или да намали разходните елементи. В резултат на подобни мерки обаче съвкупното търсене ще намалее още повече. По този начин годишният балансиран бюджет не е антицикличен, а процикличен.
Стъпка 4
Вторият подход предполага, че бюджетът не трябва да се коригира ежегодно, а в хода на икономическия цикъл. Тази концепция предполага, че държавата трябва да оказва антициклично въздействие и в същото време да балансира бюджета. Логиката зад тази концепция е проста: за да предотврати рецесия, правителството намалява данъците и увеличава разходите, т.е. умишлено създава дефицит. В следващия период - периодът на инфлация - данъците се увеличават, а държавните разходи намаляват. Всичко това води до превишаване на приходите над разходите, което означава, че възникналият по-рано бюджетен дефицит се покрива.
Стъпка 5
Третият подход включва прилагането на концепцията за функционални финанси, т.е. целта на държавата не е да регулира бюджета, а да осигури балансирана икономика, която може да бъде постигната с всеки дефицит или излишък. Моля, обърнете внимание, че първата концепция за бюджетна стабилизация се прилага у нас.
