Днес почти всеки човек има спешна нужда от заем от средства. Изход от тази ситуация може да бъде изпълнението на договор за заем или кредит в писмена или устна форма. Можете да вземете пари назаем от роднини или приятели. Можете да сключвате такива споразумения с кредитна институция.
В законодателството на Руската федерация договорите за кредит и договорите за заем се отнасят до документи със същото значение. Те обаче имат редица различия, които влияят доста силно на тяхната същност.
Понятието за договор за заем
Договорът за заем е писмено споразумение, подписано от двете страни. Предмет на споразумението е предоставянето на средства от заемодателя при спешни условия, плащане на лихви и изплащане от кредитополучателя. Подписването на споразумение от две страни предвижда, че всяка от тях има свои права и задължения. Банката е длъжна да издаде заем на клиента, а той от своя страна се задължава да изплати този заем своевременно с плащане на всички лихви за използването му.
В зависимост от срока на заема договорите за заем се разделят на дългосрочни и краткосрочни. По правило юридическите лица и предприемачите използват краткосрочни заеми за попълване на оборотни средства. Дългосрочните заеми са по-подходящи за целите на населението, а именно при покупка на кола или жилище на кредит.
Според договора за заем парите се издават по безкасов начин по сметката на продавача на обезпечението на бъдещия заем. По този начин кредитните институции проследяват предназначението на заема.
За използването на сумата на заема лихвеният процент се посочва на годишна база. Той може да бъде фиксиран за целия срок на заема или плаващ, т.е.променя се в зависимост от пазарните условия или годишно. Задълженията за заем възникват веднага след сключването на договор за заем, но в същото време парите могат да се издават на траншове на честотата, посочена от кредитополучателя.
Концепция за договор за заем
Договорът за заем е споразумение, предмет на което са не само пари, но и неща, прехвърлени от заемодателя на кредитополучателя. Съгласно това споразумение кредитополучателят трябва да върне парична сума, равна на размера на кредита или еквивалентна сума на вещи от същото качество и вид, които са били дадени в заем. Именно това отличава договор за заем от заем или заем за собственост.
Договорът може да бъде сключен устно (когато размерът на заетите средства не е повече от десет минимални работни заплати) или в писмена форма. В договора за заем няма задължително целево използване на парите.
За да регистрирате транзакция по заем, е достатъчен всеки документ или разписка, който да удостоверява прехвърлянето на ценности / пари от едно лице на друго. Прехвърлянето на заема се потвърждава и от два вида ценни книжа: менителница и облигация. Тези ценни книжа ви позволяват да си върнете номиналната стойност и лихвите спрямо номиналната стойност.
От гореизложеното следва, че договорът за заем има по-тясна специализация от договора за заем и изпълнението му се извършва съгласно по-строги изисквания. Договорът за заем се сключва само с платежоспособни клиенти, финансовото състояние на които се проверява от кредитната институция.
