Текущата ликвидност на предприятието се определя от съответния коефициент, който се нарича още коефициент на покритие. За определяне е необходимо да се използват данните от баланса за отчетния период. Този индикатор ви позволява да определите дали компанията е в състояние да устои на бързите промени на пазара.
Инструкции
Етап 1
Определете стойността на текущите активи на предприятието. За целта се обърнете към баланса във формуляр № 1 и извадете от ред 290 „Текущи активи“стойностите на ред 230 „Дългосрочни вземания“и ред 220 „Дълг на учредителите за вноски в уставния капитал . Ако изброените фактори не присъстват в предприятието, тогава е достатъчно да се вземат стойностите на общата сума за раздел 2 от баланса.
Стъпка 2
Изчистете сумата на текущите краткосрочни задължения на организацията. За да направите това, е необходимо да се приспаднат резервите за бъдещи разходи (ред 650) и отсрочени приходи (ред 640) от ред 690 на баланса във формуляр № 1, който отразява сумата за раздел 5. Като алтернатива можете просто да добавите редове 610, 620 и 660.
Стъпка 3
Изчислете текущия коефициент на ликвидност, който е равен на съотношението на текущите активи към текущите краткосрочни пасиви.
Стъпка 4
Намерете текущото съотношение, без да използвате баланса. За да направите това, трябва да изчислите размера на средствата на организацията в брой и по разплащателната сметка, ценни книжа, вземания и материални запаси. Разделете получената стойност на размера на кредита, заемите и задълженията.
Стъпка 5
Анализирайте получената стойност на коефициента на покритие и характеризирайте текущата ликвидност на предприятието. Колкото по-голямо е това съотношение, толкова по-висок е показателят за платежоспособност на организацията. В зависимост от индустрията и сферата на дейност на компанията се счита за оптимално, ако ликвидността е в диапазона от 1 до 3. По-ниската стойност показва висок финансов риск, свързан с невъзможността за изплащане на разплащателни сметки. Ако коефициентът е по-висок от 3, тогава е необходимо да се преразгледа отношението към структурата на капитала, тъй като той се използва нерационално.