Всеки продукт на пазара има двоен характер на цената, който се определя както на етапа на производство, така и на етапа на размяна на стоки. Това означава, че продуктът съчетава употребата и обменната стойност. Струва си да разберем какви са тези характеристики.
Потребителска стойност
Продуктите на пазара имат определени предимства за потребителя. Тази полезност не е постоянна, тя е индивидуална за всеки. Разбира се, полезността на нов дневник за ученик е несравнимо по-висока, отколкото за пенсионер. Следователно всеки продукт има преди всичко потребителска стойност.
Полезността тук може да се разбира като способността на продукта да задоволи нуждите на потребителя, така че той избира за себе си продукт с набор от характеристики, които ще бъдат удобни за него.
Разменна стойност
Тази характеристика на продукта е не по-малко подходяща, отколкото преди няколко хиляди години. В онези далечни времена не е имало универсални парични единици, следователно на пазара всеки продукт е бил приравнен на друг продукт. Например, литър зехтин може да струва два литра вино и т.н. С други думи, способността на дадена стока да бъде заменена за други е присъща на нейната обменна стойност.
С развитието на пазарните отношения, глобализацията и др. човечеството е трябвало да притежава стока, чиято разменна стойност може да се приложи към всички останали. Отначало в обращение се появяват златни, сребърни и бронзови монети и това е съвсем логично, тъй като това са труднодостъпни, редки метали. Но нуждите на човечеството нарастваха, а благородните метали намаляваха и намаляваха. Поради това беше решено цената на хартиените банкноти да се приравни към стойността на златото. Златните резерви на тази или онази държава бяха приравнени на цената на определен брой банкноти.
Това не може да продължи дълго, тъй като златните резерви намаляват, което води до обезценяване, обезценяване и инфлация на парите в страни с ограничени златни резерви. Затова през 1976 г. е приета нова парична и финансова система, според която паричните валути се приравняват по своята цена с валутите на други държави.
Обратно към корените
След 1976 г. световната златно-парична система стига дотам, че банкнотите започват да имат способност за обмен една спрямо друга. Много държави се противопоставиха на това, включително СССР, чиито златни и валутни резерви бяха на второ място след САЩ. Разбира се, ролята на златото в световната икономика остава изключително висока, но ако преди реформата парите са имали частици от стойността на златото, сега парите са лишени от това. Но с тяхна помощ можете да закупите един и същ благороден метал, тъй като цената му непрекъснато нараства от година на година, което не може да се каже за неговата ползваща стойност.
