Най-популярните форми на собственост на юридически лица, извършващи предприемаческа дейност на територията на Руската федерация, са дружества с ограничена отговорност. Определението за „ограничена отговорност“предполага отговорността на учредителите, която би възникнала в случай на фалит на това юридическо лице.
Отговорност на учредителите за дългове на LLC
Въпросите за статута на юридическите лица и тяхната отговорност за поетите задължения се регулират от Гражданския кодекс на Руската федерация. Задълженията в сферата на гражданското право са изложени в този документ достатъчно подробно, но повечето въпроси, произтичащи от учредителите, се отнасят до данъчни просрочени задължения, които са регулирани от член 49, параграф 2 от Данъчния кодекс на Руската федерация.
Както следва от тези документи, в случай на ликвидация на дружество с ограничена отговорност, това юридическо лице трябва да отговаря за граждански задължения и да изплати дълговете за данъци, неустойки и глоби в пълен размер. Но ако Дружеството няма достатъчно собствени средства, останалата част от дълга се изплаща от учредителите пропорционално на техните дялове в уставния капитал. В този случай може да настъпи изплащане на дълг, включително личното имущество на физически лица.
Съгласно основния закон, уреждащ дейността на LLC - No 14 - FZ "За дружествата с ограничена отговорност" от 8 февруари 1998 г., участниците не носят отговорност за дълговите задължения на юридическото лице, което са основали, а рискът от загуби е разделени между тях в рамките на стойността на вноската на всеки от тях в уставния капитал. По този начин се изключва отговорността на учредителите за дълговите задължения на Дружеството, една от характерните черти на които като юридическо лице е независима отговорност. Предоставя се от собствеността, притежавана или управлявана от това LLC.
Изключения, предвидени в закона
Но има изключения, когато от основателя може да се изисква да отговори на дълговете, както за данъци, така и за останалите. Това може да се случи, ако участникът бъде признат за виновен, например, за умишлен фалит или за действията, довели компанията до това. Но в този случай събирането на доказателства, потвърждаващи вината на участник или няколко участници, е поверено на кредитори или данъчни органи, тези организации, които се интересуват от фалиралото общество, за да изплатят дълговете си. В случай че вината е на няколко участника, тези от тях, които вече са напуснали дружеството, преди то да е започнало процедурата по несъстоятелност или ликвидация, също могат да бъдат привлечени към субсидиарна отговорност за дългове. Във всички останали случаи учредителят няма да трябва да отговаря за дълговете на юридическото лице.
